В предната статия преведохме сериозни доказателства с кое храстите са по-добри от многогодишните цветя от една страна и от дърветата - от друга.При това акцентирахме върху това, че градини, чиято основа са храстите, сарядкост. Да допуснем, че ми се е отдало да ми убедя в необходимостта да обърнете вниманието си към храстите, и вие сте готови да ги превърнете в основа на вашата градина. И после какво?Работата е там, че не е достатъчно да признаем преимуществата на храстите, а също да разберем къде и кога да ги засадим. Правилното засаждане на храстите прави градината интересна и уютна, а неправилната - напротив, да я "убие" и да направи храстите враг на комфорта и красотата във вашата градина.



Първото и достатъчно важно условие е: да пристъпите към избора на място за храстите, а и за всички останали растения, в този момент, когато вече е ясна структурата на градината. И дори на нея да не са указани точните места за засаждане. Важно е да сте наясно с логиката на тяхното разположение.
Вече е известно къде ще бъдат алеите, къде площадките, персонализираните точки, с които ние свързваме градината и обкръжаващото я, решено е къде ще има обеми, къде ще остане плоска земя, която може да е трева или други архитектурни елементи.
Това всъщност е работата на ландшафтния архитект.Веднага след него идва ландшафтния дизайнер и запълва растителните обеми със зададените ширини и височини.
А когато човек прави обратното - в началото избира растение, а след това мястото му в градината,той прави най-разпространената грешка. В края на краищете, отчайвайки се, той го засажда "временно", но и "временно"-то се превръща в постоянно. Градината страда, доколкото съществува като понятие, защото всъщност й липсва структура на градина. Затова налице са стихийни безпорядъчни засаждания, "временни" засаждания, а също и растения, които стопанина мести всяка година от едно място на друго.



Ясно е, че търсенето на подходящо място си има своята прелест, някакъв творчески процес. Няма да го изключваме напълно, но нека ограничим площта на допустимите пресаждания, като тези граници не бива да съвпадат с границите на градината. Тези граници определяме ние, изхождайки от зададените условия.Като начало ще намерим място вна плана, където ще възникне нужния ни обем - см. Вариант II, рис. 1а, След това ще отбележим височината на този обем см. Вариант II, рис. 1б, а вече след това неговата плътност, цвят, сезонна изменчивост и т.н. Именно вътре в зададеното пространство ние можем да пресаждаме растения достатъчно дълго, да експериментираме с нови подреждания и съчетания. см. Вариант II, рис. 1в


В този случай, каквото и да правим вътре в този обем, структурата на градината не претърпява значителни изменения, и ако от самото начало се направи както трябва, градината не губи своята привлекателност от нашата неутолима работа.

Как да намерим вярното място за такива обеми? Важното е да подходим творчески. Като начало определяме условията на участъка, отделяйки при това особено внимание на зрителните точки и техните градински картини, които можем да видим.
Напомням, че зрителна точка - това е мястото, на което се намира зрителя, а градинска картина - това, на което можем да се любуваме. Зрителнитет точки могат зда са статични и динамични. Статичните - това са закрепените за местността - прозореца на дома, пейка, беседка и т.н. Динамичните - това са завоите, пътеките, изходите зад ъглите на къщата, смяна от открито към закрито пространство - от зеленчуковата или плодна градина към тревата например. Градинските картини могат също да бъдат разделени на привлекателни и непривлекателни. При това отчитаме не само това, което виждаме в рамките на оградата, но и всичко зад нея - къщи, съседи, дървета и т.н.



Трябва да признаем, че често пъти поставяме пейките и беседките на място, от което няма никаква видимост, или пък е не особено привлекателен И обратно - зрителната точка я няма там, откъдето се откриват най-хубавите картини. Нашата задача е от всяка зрителна точка да получим красива картина, а добрите картини да се виждат от стопаните и гостите.Това е и основния мотивиращ фактор, определящ мястото на обемите за храсти.

При все че това е основния фактор, той не е единствен. Могат да влязат в сила и такива мотиви, като да се скрием от прашно шосе, или да ограничим с жив плет домашните животни, но важността им е второстепенна, в сравнение с важността от определянето на обемите при оформяне структурата на градината.



Старайте се да разпределите тези обеми , подхождайки творчески.На рис.2 са изобразени два варианта на разпределение. Не можем да кажем, че първия - рис.2а , е неправилен. Обемите на дърветата и храстите са свършили своята работа - скрили са непривлекателния вид на съседските постройки от верандата на дома. Но структурата ес е получила твърде тривиална, да не кажем скучна. на рис.2б растенията изпълняват същата функция, но из такава градина е по-интересно да се разходиш. При това взаимния баланс между площта на откритото пространство, тревата, и площта на заеманите обеми - храсит и дървета , практически не е променен.



Проектирайки обемите,трябва да знаем, че можем да се скрием от погледи не само по вертикалната плоскост - рис.3а, но и по хоризонталната - рис.3б. понякога, когато се налага, не искаме да  скрием градината от погледите, но искаме да се скрием от погледа на съседа, който стои на балкона. Особено важно е прикритието по хоризонтала в тези случаи, когато за да скрием ни е нужно нещо високо, и да изберем подходящото растение е трудно. При това в този случай не се съкращава пространството ни в градината, защото остава в полено на нашето зрение.




Да допуснем, че сме определили евентуалните обеми в градината - рис.2б или рис.1а , а как да определим тяхната височина? Това ще зависи от отдалечеността на групата от зрителната точка. На рис.4 ясно се вижда, че височината на растителната група, закриваща неугледното сдание, намалява при приближавайки до наблюдателя. Най-близко до зрителната точка - на рисунката група 1 - може да е ниска - наполовина от тодалечената, а сданието се скрива така успешно, както от далечната група - на рисунката група 3. Отчитайки това, че на рисунка 2б обемите са разположени различно отдалечени от зрителната точка, тяхната височина ще бъде различна, и ще се увеличава  считано от дома към оградата. От друга страна това не означава, че всички обеми нарисувани в плана на тази ширина, ще имат една и съща височина. Самото петно на плана е нееднородно - някъде се стеснява, някъде се разширява - рис.1а. Това повлиява и на височината, която естествено, аналогично на природата, трябва да бъде по-голяма там, където петното е по-широко, и по-ниска там, където е по-тясно.- рис.1б. На рисунка 1в се вижда, как се изменя височината на растенията в зависимост от изменението на ширината на пространството: в тясната част петното е от ниски растения, вв широката - от високи.



Всичко казано по-горе касае конкретното обемно петно, а как могат да си взаимодействат като височина отделните петна? Казаното по-долу не се явява задължително условие, но когато това правило се използва, то градината става забележимо по-интересна.  Става въпрос за горните ръбове на растителните групи, разположени едни зад други.
На рисунка 5 има опит това да се изобрази нагледно: там, където се снижава височината на по-близката група (рисунка 5б, линия 1) , височината на отдалечената се повишава (рисунка 5б, линия 2). Тук са използвани законите на театралната декорация (рис. 5 в). Особено ефектна е градина, построена на този принцип, възприемайки се именно от динамичните точки, тоест при движение по нея.



Иска ми се да отбележа още един важен нюанс, който позволява да се създаде по-естествена градина, но уви, не се използва често. Много хора, при проектирането на обемите на парцела си, неизвестно защо се страхуват да го пронижат с пътеки и площадки, за да невземат място от къщата, банята или друго.В резултат се получават сиротни, несвързани едно с друго островчета зеленина на фона на тревата. (см. рис 6, вариант I). Няма естетика, но даже това не е главния минус : най-глупавото е, че липсва естественост на градината. Светът е устроен така, че първо е била природата, и след това човека, и той е отвоювал от нея пространството, изкоренявайк дървета,, строил е къщи и други постройки. Разбираемо е,че сега правим всичко в обратен ред: получаваме чист парцел, строим къща, и тогава го насаждаме с растения.В този случай, за да получим естествен вид, обкръжавайки домът с обеми, трябва да постигнем такъв резултатт, че да ни се струва, че къщата е вписана в отдавна съществуващия ландшафт (см. рис 6, вариант II), а не построено и тогава обградено с растения.



Това може да се постигне тогава, когато преднамерено насечем с пътечки обемите, създавайки илюзията, че растителния масив е съществувал, а ние сме го изкоренили, за да създадем пътека или площадка,и поглъщаме дома с растителни обеми по същия този начин - все едно там е имало растителност, и ние сме я изкоренили, за да построим дома и да създадем площадка, и т.н.
На рисунка 6 (вар.I) е видно, че това е било именно така, а на другата (рис. 6 вар II)  е направен опит да достигнем усещането за първичност на ландшафта, в който после е вписана структурата на градината.



В заключение ми се иска да обърна вниманието на читателя на това, че по време на целия етап на разработка на обемно-пространствената структура на градината, не сме говорили за конкретните видове и сортове храсти.Важно беше на не се отвличаме , а щателно да помислим къде да са обемите, и къде не, а не какви да са като височина.

 Сега вече знаем за това, и на следващия етап ще насищаме с конкретни видове, изхождайки от зададените условия. Тогава ще ни потрябват знания за асортимента, за колористиката, стилистиката, сезонната изменчивост. Това не означава, че ако вече имате свои любими растения, трябва да ги игнорирате.Ако ги имате - това даже е по-добре, впишете ги в своя план с обеми. Ако не - не губете време в разлистване на литература по дендрология. Използвайте я за корекции на своята бъдеща обемно-пространствена структура на градината.



Карта на блога