Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2014 16:27 - ZOOGS RIFT ( THE LIQUID MOAMBO)
Автор: gratzian Категория: Забавление   
Прочетен: 479 Коментари: 0 Гласове:
0



ZOOGS RIFT ( THE LIQUID MOAMBO)
Тези дни се навърши една година от както почина моят приятел Робърт Павликовски или както още беше познат на "нечакдотам широката си публика" като Zoogs Rift, and Liquid Moambo. Един симпатичен "творец", борещ се с много хумор, ръждиви звуци, дадаистични изблици и примитивен жар срещу естаблишмента. Разбира се, Зугз загуби тази донкихотовска борба с мелниците и почина разбит, безпаричен, ослепяващ от гадния диабет, но винаги с пиперлив език и отстояващ налудничавите си идеи.
Има един вид хора които просто са уникати и не се вписват в квадратността на съвременния свят. Те бодат на очи, дращят графити върху стените на политически коректните порядки и много често са неразбрани и отблъсквани от обществото. Като малки чиуауи те лаят срещу мастифите и булдоците, без да им дреме, че могат да бъдат повалени и разкъсани стига онези да решат. Те не искат да подпишат "договор с дявола" и да се комерсиализират и тази тяхна патетична героика е понякога смешна, понякога - трагична. Както клоуните в цирка които се опитват да пародират "истинските циркаджии" те се движат между нас и освежават пейзажа с червените си носове, оранжевата си коса и обувките 87 номер. Показват ни, че не всичко е така както политкорект диригентите искат да ни го покажат и без капка срам оголват дирниците си пред нас с едно примесено чувство на гордост и непукистност.
АЗ‌ СЪМ‌ ТВОРЕЦ И ХИЧ НЕ МИ ПУКА КАКВО ТИ МИСЛИШ ЗА МЕН.- крещи провокационно всяко тяхно произведение и те ексхибионистично го размахват пред "квадратния свят". В интерес на истината, Зугс не беше кой знае колко талантлив като музикант и като художник, в традиционалния смисъл. Нито ще те шашне с някаква шеметна техника, нито с изящност на рисунъка. За него по-важно беше не КАКВО, а КАК. Колкото по-скандално, толкова по-добре. Колкото по-бунтовно, толкова повече се кефеше той. Неговата продуктивност беше завидна и за една четвъртвековна кариера той остави след себе си около двадесетина албума, което ще рече - средно по албум на година, което е повече отколкото средностатистичен творец оставя като наследство.
Още от дебютният му албум With No Apparent Reason (1976) се усеща онова грапаво и абразивно еркечене, което следва цялата му кариера. Вторият му албум -Idiots on the Miniature Golf Course (1979) е може би най-успешният му комерсиално ( ако изобщо може да се говори за комерисален успех при Зугс ) и успява да "обърне няколко глави" към себе си. Най-продуктивни за него се оказват 80те години на миналия век, когато той успява да избълва следните албуми:
Amputees in Limbo (1982)
Music Sucks (1982)
Can You Smell My Genitals From Where You"re Standing? (1983)
None of Your Damn Business! (1983)
The Diseased Confessions of Moamo Milkman (1984)
Ipecac (1984)
Interim Resurgence (1985)
Island of Living Puke (1986)
Water (1987)
Water II: At Safe Distance (1987)
Son of Puke (1987)
Nonentity (Water III: Fan Black Dada) (1988)
Murdering Hell"s Happy Cretins (1988)
Torment (1989)
( почти половината от тях не съм слушал, но познавайки си човека, предполагам че са със сходен на другите материал...
15 Apr 2013 (2 1/2 years from now)




Гласувай:
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gratzian
Категория: Забавление
Прочетен: 804118
Постинги: 2201
Коментари: 191
Гласове: 280
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031