Тази разходка е част от маршрут от с. Бракьовци към с. Горни Криводол. В миналото с. Бракьовци е било свързано със с. Смиловци чрез съществуващия и до днес римски път, който преминава през планината Видлич, но и с гр. Годеч, където хората са извършвали икономическите си сношения, придвиждайки се по долината на р. Височица и после през превала Разкръсте над с.Голеш. .Границата през 1919 г.обрича на гибел с. Бракьовци /и не само него!/ и се чудя, как все още тук има хора. Най-близкият град до него сега е Царибород, поне на 20 км. от селото, като пътищата са пълна трагедия. За хората в селото вече напомнят само гробните кръстове, някои от тях-шедьоври.
  Подобна е и съдбата на с. Горни Криводол. То, бих казал е половината от с. Комщица, тях ги дели един рид. Границата от 1919 г. раздели тези две села с роднини, но направи и животът на хората в тях невъзможен. Тук природните условия са както по Босилеградско - селата са свряни в планините и навсякъде са оградени от тях, а където не са оградени с планини ги оградиха с граници с бодлива тел..
  Българскито население тук се стопява и изчезва, това е желаният ефект от сръбска страна, но това става съгласувано с нашите правителства. Ако тук имаше тото, щеше да се развърти тотобизнесменката Ирена Кръстева, ако тук имаше банка - щеше да се развърти някой като Венцеслав Йосифов, Любо Пъпката, Цветан Василев.Но тук  няма нищо за крадене, за да привлече този регион подобни "бизнесмени". И го оставиха да умре...неокраден.
  Че нашите правителства действат за изчезване на българското население тук привеждам доказателство:
   Защо не тук, където ще се осъществяват връзки между българите от двете страни на границата не се откриват трите необходими за това ГКПП, а се откри такъв при с. Салаш? Не, че там такъв не е необходим, но по-необходимите се игнорират.
   Прироодата тук е много красива, България е близо до тези места, все още населени с българи и посещения тук в рамките на един ден биха били емоционални и от полза за сънародниците ни тук, откъснати с несправедливи граници от родината си вече 100 години.
  Приятен път насам!



Колкото този бръмбар може да си упознае ливадата, толкова и един турист през живота си може да упознае планините на България...



Бракьовският оброк. Той е близо до кръстопът на два много важни римски пътища. Единият идва от Цариброд, пресича Видлич, при с. Сенокос се раклонява и пресича Балкана така, че разклоненията му слизат в с. Дива Слатина и в с Дълги дел. Перпендикулярният път следва долината на р. Височица и след с. Смолча се разделя на две - пак нагоре към Дълги дел и към Годеч.
  Над този оброк има още едни над пясъчни мелове на р. Височица, но носи името Каменишкият оброк, защото се счита, че принадлежи към с. Каменица.







             Временен водопад над с. Бракьовци



                     Река Височица при с. Бракьовци







Следват снимки на пнеми свидетели какъв етнос е живял тук.
Гинцките каменорезбари нса го описали добре по кръстовете
на новопредставените пред Бога.







                    Кръст на гроба на починала жена







Мисля, че това е оброчен кръст, преместен върху гроб.












        Трибукелен кръст, предният панел е доста опростен.










         КЛАСИКА В ЗАНАЯТА!!!  НА МАЙДСТОРА - СЛАВА!














              Някога хора, стока, деца, след 1919 г. - това!



Чешмата на с. Бракьовци. Все още чучури, захранвана от
карстов извор малко над нея.



Тази снимка от с. Долни Криводол е символична. Почти 100 години педересите така и не разкриват ГКПП между това село и с. Смолча. Заради прекъснатите връзки между тях и двете села са почти умрели...



Следващите снимки са наппавени над с. Горни Криводол. Покрай реката му римски път се отправя към вр. Сребрен и там се слва с друг римски път, идващ от с. Комщица покрай река Сребърна. Мисля, че първите заселници са дошли тук благодарение на тези римски пътища.







Тази и следващинте снимки са направени по долината на
река Горнокриводолска. До какви райски места води тя, май
само аз знам. Стадата хс говеда и овце вече ги няма, огромният
чал под вр. Сребрен, осигуряващ някога паша за хиляди овце
днес се ппревзема от ливадния бурин, хвойната. В нея се крият
свини, а покрай тях тук сега е пълно с вълци.








Скалите тук са кафяво-червени, защото съдържат много мед и малко сребро. Поради това тук има връх с име Копрен /от купрум, мед, дадено още от римляните/ и връх Сребрен /Сребърна/.











Тази сянка /аз/ продължава да броди по планините на България и сторва това при всяка възможност. Дали ще има и някой друг такъв след нея? Аз не ползвам никакви инструкции при пътуванията си. Пътищата си откривам сам. Трудно е, но съм упорит.

България, кэято сме загубили ...

Само кръстовете останали, макар и шедьоври.

Твоите снимки са ненаписаната история на този свиден български край.

Поздрави, Коста!