Плачат не стопение камбани,
над Трапезица се носи стон!
Сечени,горени,поругани
храмовете стенат и с поклон,
шепнат от далече своя сбогом
на последния ни патриарх,
който не сломен от меч и огън
се прощава днес със Търновград!

Плачат войниците оцелели
след тримесечните боеве,
незабравили словата смели
на Евтимй.Той и днес зове.
Да не пада никой на колене,
никой за чалма да не сменя
овчия калпак!На заколение
да го пратят -пак да не склони.

Плачат старците,жените скубят,
под нозете му тревата с плач,,
до архиерейската му роба
се докосват...И стоят до здрач
с поглед впит на юг в планината,
от където идва като зов,
не заглъхващ дълго в мрачината
неговия сетен благослов!