Търсете в новия блог: skybluefire.blogspot.bg


Обикновено свързваме "сериозен" и "съвестен" с "никога не забравя ... празниците, молбите на приятели, обещанията си, това което сме му разказали миналата седмица"..
Но ето, че понякога и такива хора започват да ни изненадват с бели петна в паметта ... или пък се случва на нас самите. 

Психолозите казват, че човек който постоянно забравя, всъщност е човек, който постоянно и изтощително Помни ... скритата си болка, скритата си грижа.

Забравихме силата на изповедта - ако не пред свещеник, то поне пред приятел. /по мой личен опит първото е по-лесно/. Ама истинската изповед. Това, което наистина става. Това, което наистина тежи.

Какво обаче? Бариерата е срамът. Какъв срам, че зрял, "съвестен" и "образцов" човек може да го боли. Може да го е страх. Може даже и да е обиден.

И какво излиза? "Образцовият човек" е стъпил на врата на истинското ни Аз и го подтиска. Скоро страхът че нещо сме се разболяли и притеснението как още нещо можем да забравим, ще сложат нов пласт върху затрупаните болки в душата ни - и ще стане още по-трудно да забележим къде е коренът на проблема.

Всъщност от къде идва думата Образцов? От същото място, откъдето идва думата Приличен /Неприличен/. Образ и подобие Божие .. това постоянно вика съвестта ни, защото в този образ човек е най-силен, най-добър, най-успешен. Но да не забравяме че освен безкрайната Си любов, Божият син Христос се отличаваше с необикновена проницателност ... и нямаше горделивост. Преди смъртта и Той изпитваше страх, сподели го с трима от апостолите си и ги помоли също да се молят за Него. 

Истината е, че ако искаме да сме полезни и Прилични пред хората, ще трябва да "слезем от висините на своята образцовост и скромност" пак ...сред хората.

"Истината е, че ако искаме да сме полезни и Прилични пред хората, ще трябва да "слезем от висините на своята образцовост и скромност" пак ...сред хората."
Поздрав Дора