Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.04.2012 09:09 - В търсене на чистия дух
Автор: mattea Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 1181 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 18.04.2012 09:15


 Бях се отказала да пиша статии и постове в блога си по две причини. Първата е невъзможността да пиша лично за мен. (Не, не че съм шпионка под прикритие, НСО, КГБ, ФБР и т.н. просто не мога да пиша за мен, както не мога да се разхождам по бельо извън вкъщи - приемете го като един скромен недостатък на характера ми.*) Втората е малко по-страшна: зловещо поучителната позиция, която малко по-малко се вкоренява в изказа, възгледите и позициите на човека, свикнал да "блогва" себе си навън. (Може би ще я прозрете и тук.) Но все още не мога да сдържам като прочета някоя особено самодоволна статия. И се започва в главата ми едно "в отговор на"... А пък днес прочетох цели 2: "Изневяра ли е сексът с проститутка?" и " Горчивите 30". Общото между двете е упоритото желание на лирическите герои да защитават жизнените си позиции, като надълго и нашироко обясняват погрешността на останалите хора. При това, авторите имат съвсем нормални, даже смислени позиции, които тутакси ми прозвучват ... фалшиво.    Този подход ме дразни много, а пък той е масово разпространен. Не ми харесва, когато хората акцентират върху чуждите недостатъци за да изтъкнат себе си - предпочитам да чуя за тяхните постижения. Не ми допадат разсъждения за това "какви сме ние жените" и "как (не) харесваме секса", и как "Сексът за мъжете е като отиването до тоалетната. Трябва да го правят."освен ако не са базирани на мащабни социологически проучвания и името на смислен учен&университет. Не ме радват обобщения за градските момичета след 30, като "наливащи се с коктейли" и "натискащи се с китаристи", но разбирате ли "аз виждам моите 30  като една дълга екскурзия, по време на която да изкопая нови поводи за удовлетвореност".    Тази обобщаваща нагласа създава актуалния лирически герой на нашето време. Това е Пешо или Пенка "Аз не съм като тях, за справка прочети надписа отново". Горкичкият герой по цял ден е зает с изграждане на своята "не като на Другите" индивидуалност, но не смее да сподели нещо конкретно и хубаво за себе си, най-вече за да не бъде етикетиран и принизен в коментарите. Така де, Другите дебнат и не прощават. Нали ако човек каже че лично той не обича секса със съпрузите си (забравих им вече бройката според статията) има опасност да бъде наречен фригиден, ненормален и пр. и наврян в ъгъла да се срамува. Или ако човек каже, че му е писнало от постоянен купон и коктейли и му се иска малко спокойствие и време за лично развитие, мигновено ще му лепнат етикета "остарял", "сухар" и въобще "никой, чието мнение да е от значение". И какво - накрая Пешо "Не съм като тях", запълва 2 (22) стандартни печатни страници с обяснения, защо "Тях" са толкова зле, и призиви да си Го признаят Те, и завършва с, "но, разбира се, аз не съм като Тях." Една степен по-извратеното блогване се състои в поредицата "Ах, колко съм тъп!", когато Пешо си измисля противния герой " Тъпльо Кретенов от Тях" и пише от негово име. Тъпльо е винаги изтървал последния влак, държи се неадекватно с жените и родителите си, не ползва Ай-под като всички, вече горчиво съжалява избора си на музика - чалга и пр.  Тъпльо е истинска наслада за комплексарското светоусещане. Той е като Другите, той е прецакан и сам го заявява. Безсилието му е подчертано с акростиха "Удари ме" в текста и навява мазохистични асоциации.    Хора, не ви ли омръзнаха поученията и дълбокомислените стилове "Дзен-Майна" и "Буда-Пръц"? Какво пречи да се разкаже една нормална истинска история, една свежа и искрена емоция или ясно мнение, без измислени страдалци и три реда бодлива тел с ограждения на собствената прекрасност? Или милите читатели според вас са толкова, толкова глупави, че в нормален текст може и да не усетят кой е задължително Най-прав... Прочете си пак "Нека им е за урок" ... Не сравнението прави купона, а живеенето.     * Лично аз нямам против добре изглеждащите хора по бельо да се разхождат на обществени места, и да радват очите, стига да не го правя аз. 



Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mattea
Категория: Лични дневници
Прочетен: 704286
Постинги: 343
Коментари: 1120
Гласове: 8786
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031