Ако разгледаме Lithops, растение от Южна Африка с дебели коренища, което трябва да оцелява в изпепеляваща, „цвъртяща” топлина, ще разберем защо листата му приличат на дребни камъчета, разположени плътно върху пясъка. Дълбоко в тях се намират хлоропластите, с които се извършва фотосинтезата при намалена интензивност на светлината. В този случай откритата повърхност на листата действа подобно на филтър с изменчива прозрачност. С други думи количеството светлина достигаща до хлоропластите строго се дозира и никога не е пагубна за литопса. Освен това, своеобразния рисунък и окраска на листата позволява на тези растения напълно да се сливат с околната среда (мимикрия). Наподобявайки камъчета, в райони с оскъдна растителност за паша, те се предпазват от тревопасните животни. Природата е „помислила” за всичко. Passiflora pardifolia, произхождаща от Централна Америка, също използва мимикрията за своето оцеляване в борбата й с махаоновите пеперуди, чийто гъсеници унищожават напълно листната маса на растенията. По листата на пасифлората се образуват жълти петна, често придружени с лепкава сладникава течност. Тези петна „заблуждават” пеперудите, че там вече са разположени други от тях (които снасят яйца) и те не кацат върху растенията. Друг вид мимикрия е промяната на формата на листата и разположението им. При Hoya imbricata например, листата наподобяват керемиди и плътно прилепват върху растенията, които са наблизо, оформяйки нещо като жилище за хищните мравки. Те от своя страна ги предпазват от насекомите и ги подхранват с вещества от тяхната жизнедеятелност. Dischidia (родственик на Hoya imbricata) е интересно растение, което образува два вида листа – обичайните вегетиращи и други - видоизменени във вид на мехчета. Благодарение на тези видоизменени листа те съхраняват доста вода от падналите дъждове. Дисхидията се е адаптирала да смуче тази вода с допълнителни въздушни корени, които проникват в тези мехчета. Някои растения са изработили други механизми за самосъхранение. Срамежливата мимоза (Mimosa pudica) прогонва насекомите с цветовете си, наподобявайки сухи клонки и потрепвайки при докосване. Венерината мухоловка (Dionaea muscipula) компенсира дефицита от азот в естествените си месторастения, задържайки мигновено насекомите попаднали върху листата й. Там те остават и се резорбират до пълното им усвояване. Телеграфното дърво (Desmodium gyrans) има способността при определена температура (плюс 24оС) да задвижва листата си, създавайки проветряване в короната. При понижение на температурата движението на листата се изключва.
Чудноват е растителният свят и ние можем да използваме тези чудатости, за да обогатим обкръжаващия ни свят.
Lithops – растението, което може да се защитава
Жълтите петна по листата на Passiflora pardifolia прогонват махаоновите пеперуди
Hoya imbricata – убежище за хищните мравки, които я пазят и наторяват
Passiflora trifasciata със сребристи петна, дължащи се на „кухите клетки”, изпълнени с въздух
Кактусите понякога са със сив цвят, дължащ се на восъчния налеп
Dischidia- растение, което „мисли” за горещите дни и събира запаси от вода в мехчетата
Венерина мухоловка (Dionaea muscipula) – красотата може и да убива