Вместо с къща се сдобихме с градина. Роднински истории.... Хубави, разбира се, надявам се и за двете страни. Все пак имаме покрив над главата, наш си. Вярно, на 10 мин. път с автомобил от градината, която може да се приеме и за вила, ако не беше толкова близко.
Ето за тази нова гола градинка става въпрос. Април 2010г.



Каквото можеше да отиде от старата градина там, вече е там. Не беше съвсем изяснена концепцията, затова на първо време там се намърдаха редове с грах, лук, домати, царевица и няколко плодни дръвчета.
Беше ясно само, че оградата, разделяща двете части, трябва да се завърти. Обаче финансите бяха изчерпани до дупка, а семейната фирма Направи си сам - много изморена. Единственото, което се промени до края на лятото беше, че насяхме някаква евтина чешка тревна смеска в частта, която трябваше да става градина, за да не се разправяме с плевели. Този път евтиното излезе скъпо, защото смеската не я биваше, и тревата растеше неравномерно. Но за времянка върши работа.
Оказа се, че и хумуса, който насипаха, не е никакъв хумус, защото и плевелите там бяха малко - някакви измъчени от пясъка макове и лайки. Но пък красиви.
Докато камионите разтоварваха насипа, един приятел, със задачата да наглежда, звънна като на пожар - Абе вие да не сте си поръчали пясък от Марица? И мирише на нафта!



През август по-силната половинка от семейството започна да изпълнява една своя стара мечта - да има скален кът. Не си падам по скални кътове, шаренията по тях ми идва в повече и рядко харесвам такова нещо, но това щеше да е Моят скален кът, и като Моето гардже, ще си го обичам.
Марково тепе е надробено на късове, заради новия МОЛ. Един ентусиаст си беше прибрал голяма част от тях, за да строи нещо. Но в живота нищо не е предвидимо, затова се оказа, че нещо няма да има, благодарение на което един "Роман" и един багер стовариха в новия двор бъдещия скален кът. Мястото му се определи от това, докъде багера може да влезе без да смачка нито едно клонче. А формата - от това доколко майстора ми на скален кът е направлявал багериста.



Оградата беше отрязна и завъртяна, продължението от нея - заварявано и на тъмно,на запалени фарове. Аз боядисвах веднага след заварчика, докато ръмеше. Времето не ни чака. Отзад опънахме мрежа, ще има тухлена стена.



Докараха два камиона истински хумус, за зеленчуковата градина. Цветята все ще се оправят някак, или ще садим подходящите цветя.




Изкопани са канали за вода, обратна вода, електричество. В началото на 2011г вече е ясно къде какво ще има. Върбата е засадена така, че да пази сянка от следобедното слънце. Първите покупки за скалния кът са направени. Планира се и езеро, а от камъните ще се стича вода. И поток се планираше, който да свързва двете езера, на което аз силно се възпротивих. Засега не се очертава такъв.
По Нова Година си насадихме и коледната елха - сръбска ела. Квартала е пълен с такива, сигурно са над 30-40 годишни, клонките им висят приказно и драматично, реших и аз да не правя изключение от съкварталците, за мен това е най-коледната елха. 
Мястото й е избрано така, че да се вижда от прозорците през зимата, когато ще е украсена и вечер ще мигат лампичките й. Едва ли ще можем да я украсяваме до горе кой знае колко дълго време.



На 1 юни 2011г. вече си имам шаренийка върху камъните. До известна степен пробно. Не зная какво да очаквам от растенията.



В тази част на градината ще има декоративни треви, по-рядко срещани иглолистни и много цветя. Край оградата отново има храсти, които създават уединение през лятото.
Ето ги тревите през септември 2011, всъщност част от тях:






12 кубика павета си чакат реда, а аз обещах да ги наредя като кръгла площадка и алеи, ей тук до кокошчиците:


Междувременно късно есента беше изкопано и новото езеро. Идеята е да има водопад, но мушамите някъде не са добре залепени и водата изчезваше до нивото на връзката. След второто разтуряне идеята е оставена да отлежава до следващата доза ентусиазъм:


През април 2012 започна подготовката за лятната "дневна" - на тази стена трябва да има барбекю. После плановете се промениха и сега сме в колебание дали изобщо да има барбекю, защото подвижното от 30лв се оказа по-удобно.


През юли е вдигната пергола, предстои да се допълни конструкцията за навеса, и е настлан пясъка за площадката.


Насадени са растенията около езерото и успешно се развиват:
















Тревите през юли:






Както и обещах, редих павета. Дори незавършена, площадката вече си служеше по предназначение - за летни купони.


Бавна съм като костенурка, затова от редене на павета не ми остана време да се преборя и това лято с троскота и повета, пооскубвам ги за да не задушат останалото:












Докато аз редя павета, половинката се занимава с осигуряването на някакъв комфорт, вече си имаме и бърлога на мястото на кучешката барака. Но за нея - друг път.



Съдържание на блога

Скъпи читатели, извинявайте, че съм включила модерация на коментарите, правя го заради заливащия ме спам, който трябва да трия с часове.  По тази причина се налага да одобрявам коментарите.

да не си внучка на главния градинар - вълшебна градина...

Но съжалявам, че не съм видяла Бунарджика тогава, аз съм морско чедо. Благодаря !!!