Шести начин.Зрителен ъгъл.


Човек съзерцава композиция, която не може изцяло да попадне в неговия хоризонтален зрителен ъгъл (30 градуса). За да я види изцяло, той е принуден малко да завърти главата си. В такъв случай композицията се струва на този човек по-голяма, отколкото е всъщност.Това нямаше да стане, ако цялата композиция попадаше изцяло в зрителния му ъгъл.

Съществува хоризонтален и вертикален зрителен ъгъл. В работата по визуалната промяна на пространството за нас е особено важен хоризонталния ъгъл. Но вниквайки изтънко в особеностите на зрителното възприятие ще кажем, че при човека тозиъгъл е 28 градуса.това означава, че ако поставим човека на пейка пред дълга цветна леха, той ще вижда само част от нея. Тазичаст ще бъде именно тази, която попада в названието ъгъл. Внаша власт е да построим такава композиция, която изцяло да попада в този ъгъл, и такава, която да не попада. От какво зависи това?
Ако искаме да покажем изолираност или самодостатъчност на някаква композиция, например склуптурна група, ние сме длъжни да я покажем цялата и веднага, вписвайки я в хоризонталния и вертикалния зрителен ъгъл.Ако искаме да покажем безкрайността на даден елемент, то напротив, трябва съвсем малко в някое крайче да излиза от него.
Много странно е да наблюдаваме как такива мащабни в нашето възприятие елементи като поляната, водното огледало и т.н. изведнъж се вписват в един ъгъл. но си струва тези елементи едва едва да излязат зад пределите на ъгъла, и изведнъж тяхната площ ни се струва по-голяма.Трябва само човек незначително да обърне главата си, за да види предлаганата му картина, и елемента му се струва по-голям, отколкото е в действителност. А когато елементите ни се струват по-големи, тогава и градината ни се струва по-голяма.

Карта на блога