Пети начин. Обкръжение.

Продължаваме разговора за релефа. Несъмнено терен, който се намира на възвишение, изглежда по-голям още затова защото ние започваме да оглеждаме наоколо. В класическата ландшафтна архитектура  върху включването на окръжаващите видове в ландшафта /т.н. взаимствани видове/ се отделя особено значение. Когато от терена си виждаме далечината, то автоматично я прибавяме към своята територия и подсъзнателно така я увеличаваме.
Подозирам, че много от четящите този постулат ще се усмихнат: "Какво да кажем за нашите градини, които са обградени от съседните къщи/често не съвсем ефектни/ и разни навеси?"
Още по-обидно е , ако такава рядка възможност да се включат окръжаващите видове съществува, а се изключва. А си струва дори да помислим за особените/може повдигнатите/ зрителни точки, за да се открие от тях гледката на селската църква или селското поле.
Ако все пак няма и такава възможност, не бива пак да се забравя това правило. Не се вижда полето? Но се вижда съседската ябълка или елата на пътя. Не ги отделяйте рязко зад оградата, под която са насадени ниски многолетници. Тази ограда като нож отрязва вашия парцел от обкръжението, може и без да намаля площта му силно да акцентира върху границите му. Но ако включите съседската ябълка или гората в края, ситуацията става друга. Чуждата ябълка става част от вашата градина, защото неин подчинен става храст, който е от вашата градина /за подчинени и главни се говори в една друга статия/. Даже и когато вашата ограда или нейна част се вижда, пространството все едно става по-голямо. В този случай оградата не се явява разделител, а само намеква за граница.
Когато се говори за обкръжение, ми се иска да спомена и за эсамото ограничение, оградата или нейна алтернатива, например оформен жив плет. Ако това е монотонна стена с неизменна височина и ширина, то това решение на периметъра създава усещане, че се намираме в кутия. Веднага след като височината на живия плет започне да се изменя, той да става разнообразен, променя се височината и ширината му, градината веднага ни се струва по-интересна и малко по-голяма, отколкото е.
Ако това е само ограда, то и нея можем да изменим с растения , които са по-високи или по-ниски, част от тях засяти непосредствено до оградата, а други - напред и така се раздвижва линията на оградата.


На рисунката последователно е изобразено визуалното намаляване на парцела.
На рис.1 - контролен вариант. На втората - същия терен, ограничен от светла или полупрозрачна ограда. Той вече ни се струва по-малък, но не толкова, колкото на рисунка 3, където оградата е тъмна.
И съвсем нищо не остава от парцела, когато е заобиколен не само от тъмна ограда, но и стена от туи. На последната рисунка човек наистина се чувства като в кутия.

А сега ще разгледаме два различни варианта на "включване на пейзажа".


Горната градина не е голяма, но растителността, която скрива съседската ограда създава илюзията, че можеш да се шмугнеш в гората. На долната снимка не е пренебрегната възможността да се включи градината към разкошния пейзаж, отделяйки я с прозрачна мрежа.


И последно за използваните форми. Случвало ли ви се е да сте в тесен коридор с налепени по стените тапети с вертикални рисунки? Ако ви се е случвало, то навярно сте запомнили усещането в този момент: и без това тесния коридор ви се струва още по-тесен и по-висок. На човек му се струва, че е на дъното на висока чаша. Същото се случва и в градината: ако от двете страни на малък правойгйлен парцел изведнъж се появят кипарисоподобни вертикарли, той ще изглежда още по-тесен и издължен. Представете си се на пътека, насадено отстрани с сортове туи, и на същата пътека, насадена с невисоки стелещи се храсти. В първия случай ще ви се струва по-тясна, във втория ще бъде с реалните си размери. Ако тук се намеси и цвят, колоните изведнъж станат тъмни, а полустелещите се храсти обсипани с бели цветове, то усещането ще се засили. Отчитайте това.

Карта на блога