Четвърти начин. Релеф.

Не се учудвайте, релефа също оказва влияние на възприятието на градинатав някакви размери. Мисля, че не е нужно да доказваме, че ако човек стои в яма с дълбочина 10м. или на хълм с такава височина, усещанията са съвършенно различни. В случая с ямата площта изглежда съществено по-малка. Така е и на вашия терен.
Разбира се, повдигането на нивото на терена е нещо скъпо, но ако той се извисява дори на 20-30см над съседните терени, той вече изглежда по-голям, отколкото е всъщност. Това правило се отнася не само за целия терен, но и за отделни негови участъци. Така ако водоема има стръмни склонове, той ще изглежда по-малък, а ако са полегати - по-голям /при една и съща площ на водното огледало/. Не забравяйте, че плътните високи огради работят точно така, както склоновете на дълбока яма и от гледна точка на зрителното възприятие по нищо не се отличават.


Включване на окръжаващи видове. На рисунки 1и 2 зад оградата има един и същи пейзаж. Оградата и в двата случая е еднаква. Но се отличават по решението на оградната територия в самия парцел. В първия случай окръжаващия ландшафт се игнорира. Втората композиция е построена отчитайки го. В резултат на това на рис.2 градината не си откъсва рязко и не чувстваме границите й, зрително нейната граница се отмества.


Тази рисунка нагледно показва как се изменя визуално дължината на отрязъка в зависимост от начина, по който е ограничен. 1 е контролното разстояние. 2,3 - това може да бъде водоем с високи брегове , също и облицована площадка, обрасла с растения/стелещи или високи/. Вижда се колко се променя визуално дължината на отсечката, която си остава с една и съща дължина. 4,5 - ситуация, приличаща на тази от изображения 2 и 3, но пространствено ограничена с растения. Възприятието за размерите се променя не само от формата на короната на растенията, а и от цветовете им /светли, тъмни/.

Карта на блога