Втори начин. Перспектива.

Освен "въздушна перспектива", за която стана дума в предната статия, съществува и понятието "линейна перспектива". Без да се задълбочавам в теорията, ще поясня с няколко примера.
Явлението перспектива е добре забележимо на пътя, отиващ в далечината. Едната и другата му страна се сливат в една точка в хоризонта. Реално това са две успоредни прави, които никога не се пресичат. Оказва се, че ако съвсем преднамерено сближим тези две линии, което всъщност ще стесни пътеката, то ние по изкуствен начин ще усилим тази перспектива, от което пътечката ще ни се струва по-дълга, отколкото е в действителност. Естествено, ако застанем от другата страна, тя ще ни се струва по-къса. Подобен фокус можем да опитаме с канал или с цветна леха с линейна форма.


На 1. и 2. е показана пътечка между дървета, отиваща в далечината. първия и втория случай се различават по това, че на рис.2 се стеснява и в плана. В резултата на това тя ни се струва по-дълга, отколкото е в действителност.


На трите рисунки е показан ъгъл на градината, от двете страни с ограда. Площта на пространствата е една и съща. Но тя не ни се струва еднаква.На рисунка 2 оградата, която може да е и жив плет или опора с катерещи се растения или ред лампи, се повдига в посока към ъгъла. На рисунка 3 се снижава. В резултата на това отдалечеността на ъгъла ни се струва различна, а от там и площта.

Всичко това е плоскостно изменение на перспективата. А то може да бъде и пространствено. Когато стоим в алеята, гледайки я в дълбочина, то дърветата по своето отдалечаване ни се струват все по-малки и малки на височина, независимо, че са еднакви.Така, ако ги направим реално намаляващи по височина, изкуствено ще усилим перспективата, и пътеката ще изглежда по-дълга. Това може да се направи не само с растенията, но с лампите, постепенно намаляйки височината им. Същото може да се получи с живия плет.
Аналогично работи и начина с използване на растения с различен размер на листата. Ако растения с големи листа разположите близо до точката на гледане, след това със среден размер, а накрая с малки листа, линейната перспектива изкуствено се увеличава. Ако постъпите обратно - се намалява. Това явление при строителството на своите градини са използвали древните японци.  В резултата на това техните малки градини изглеждали по-големи.

Александър Сапелин

Карта на блога